Автор: admin

Какво причинява болка при дископатия?

Дегенериращият гръбначен диск не винаги води до болка. Тъй като самият диск има много малко нервни окончания, болката обикновено се появява, когато дегенериращият диск засяга други структури в гръбначния стълб, като мускули и стави.

Болката, свързана с дегенеративна дискова болест, дископатия, обикновено произтича от два основни фактора:

• Възпаление. Възпалителни протеини от вътрешността на дисковото пространство изтичат, докато дискът се дегенерира, причинявайки подуване в околните гръбначни структури. Това възпаление може да доведе до мускулно напрежение, мускулни спазми и чувствителост в гърба или шията.
  Ако нервно окончание се възпали, болката и изтръпването може да се усети в ръката и рамото (наречена цервикална радикулопатия в случаите на дегенерация на шийния диск), в бедрата или крака (наричана лумбална радикулопатия, в случаите на дегенерация на лумбалния диск)
• Ненормална микростабилност. Външният слой на диска (фиброзата на анулите) дегенерира, което води до малки, неестествени движения между прешлените. Тези микродвижения могат да причинят напрежение и дразнене в околните мускули, стави и / или на нервните окончания, тъй като гръбначният сегмент става прогресивно по-нестабилен, причинявайки периодични епизоди на по-силна болка

Какво се случва в гръбначния стълб по време на дегенерация на диска?

Дегенеративната дискова болест засяга предимно гръбначния диск, но най-вероятно може да засегне и други части на гръбначния стълб. Следните точки най-добре обясняват понятието болезнен диск:

• Хрущялна ерозия на крайната плоча. Подобно на другите стави в тялото, всеки гръбначен сегмент е става, която има хрущял в него. Между гръбначния диск и всяко тяло на прешлените е разположен слой от хрущял, известен като крайна плоча.

  Крайният плот на гръбначния диск действа като врата за кислород и хранителни вещества, влизащи и напускащи диска. С износването на диска, крайната плоча започва да ерозира и с това потокът на хранителни вещества намалява, което може да ускори дегенерацията на диска. С преминаването на диска през този процес дисковото пространство се свива

• Свиване на дисковото пространство. С дегенерацията на диска дисковото пространство се свива и излишно натоварва околните мускули, които поддържат гръбначния стълб и скъсяват пространството между прешлените, което води до допълнително микродвижение и гръбначна нестабилност

Тези процеси обикновено протичат постепенно. Ерозията на крайната плоча и свиването на дисковото пространство могат да доведат до нестабилност на гръбначния стълб, напрежение в околните мускули, както и локални болки в нервните окончания.

Когато цервикалният диск започне да губи хидратация и започне да се наблюзава втвърдяване, има няколко начина, по които може да се развие болка във врата и свързаните с нея симптоми. Ето най-често срещаните.

Болка от дегенериращ диск

Повечето хора, които имат разкъсване на диска, не изпитват болка от него. Точната причина е неизвестна, но повечето експерти казват, че тя зависи от чувствителността в диска, която се различава при всеки човек.

Например, при някои хора нервите естествено отиват по-дълбоко в диска и от това получават силна болка. Докато  други хора просто може да са по-издръжливи на болка.

Когато дегенериращият диск причинява болка във врата, това вероятно се дължи на някоя от от следните причини:

• Дискогенна болка. Тази болка се проявява в самия диск и може да варира от лека до тежка. Гелообразната вътрешност на диска, наречена нуклеус пулпос, съдържа протеини, които могат да причинят болезнено възпаление, ако влязат в контакт с нерви, разположени във външния слой на диска

При здрав цервикален диск, при възрастни хора, нервите проникват само в едната третина от защитния външен слой на диска, наречен анулъс фибросус. Ако обаче външният слой на диска се разкъса, нервите може да започнат да растат по-дълбоко в диска, при   опи да се лекуват. Меката вътрешна част на диска може да изтече във външните пръстени и да влезе в контакт с малките нерви, което може да бъде болезнено. Някои изследвания показват, че нервите нарастват дори до центъра на нуклеусовия пулпоз в болезнен диск, преминал през значителна дегенерация.

• Нестабилност на микро движението. Когато твърдият външен слой на диска се износи и вече не осигурява адекватна стабилност и не абсорбира шока от различни движения, прешлените над и под диска може да започнат да се движат повече от обикновено и околните мускули може да получат болезнени спазми в опит да ограничат това необичайно движение.

Болката от дегенериращ диск може да варира от тъпа до нещо толкова силно, че да ограничи нормални движения и ежеднивни дейности. В повечето случаи болката ще отшуми в рамките на няколко седмици или месеци, тъй като химическото възпаление на дисковия материал започва да отшумява и / или дискът се стабилизира в ново стабилно положение.

Целите на лечението на дегенеративни дискови заболявания са да се намали основната болка и да се предотврати максимално появата на нова. Повечето случаи на дегенеративна дискова болка се успокоява чрез:

• комбинация от методи за управление на болката
• упражнения / т.н.  физическа терапия/
• промяна в начина на живот

Управление на болката

Основен фокус на управление на болката е да се подобри мобилността и тя да се намали така, че ежедневните дейности и рехабилитационните упражнения да бъдат по-поносими. Болката от дегенерирания диск обикновено се приписва на нестабилност, мускулно напрежение и възпаление, затова тези причини трябва да се отстранят.

Някои методи за управление на болката са практики за самолечение. Те включват:

• Лед или студено третиране. Прилагането на лед върху болезнената област на гръбначния стълб може да облекчи болката чрез намаляване на възпалението, което може да стане с упражнения или някакви по-силови занимания
• Топлинна терапия. Използването на топла вана или друг източник на топлина може да отпусне околните мускули и да намали напрежението и спазмите
• Медикаменти за болка. Лекарствата за болкабез рецепта помагат в две основни категории – обезболяващи, като ацетаминофен, и противовъзпалителни лекарства, като ибупрофен, аспирин и напроксен. Тези лекарства обикновено се препоръчват при хронична болка, от умерена до ниска.

  При епизоди на силна болка може да се препоръчат обезболяващи лекарства, като мускулни релаксанти и други болкоуспокояващи. Медикаментите против болка обикновено се предписват за кратко време, тъй като те могат да бъдат силно пристрастяващи

• TENS апарати. TENS апарата (Транскутанна електрическа стимулация на нерв) е малко устройство, което изпраща електрически импулси през тялото, които пречат, или минимизират сигналите на болка. TENS апаратът предава сигналите директно върху кожата. Той се свързва чрез проводници с електродни подложки, поставени върху кожата, както и дистанционно, осигуряващо диапазон от честота за различни нива на болка

Другите методи за управление на болката трябва да се прилагат от квалифициран медицински специалист, като например:

• Ръчна манипулация. Специалист по хиропрактика или гръбначен стълб може ръчно да регулира гръбначните структури, за да облекчи мускулното напрежение, да премахне натиска от нервен корен и да облекчи напрежението в ставите.

  Ръчната манипулация може да осигури временно облекчение на болката и да подобри подвижността на тялото. Това за някои пациенти е толкова ефективно, колкото и болкоуспокояващите лекарства

• Епидурални инжекции. Стероид, инжектиран около защитния външен слой на гръбначния стълб, може временно да облекчи болката, което да подобри мобилността. Инжекционното лечение може да се препоръча преди програма за физическа терапия, така че упражненията й да могат ефективно да бъдат завършени с минимално неразположение.

В много случаи е необходимо да се премине през т.н. „опит и грешка“, за да се намери вида лечение, който действа най-добре.

Физическа терапия

С тази терапия се цели да се помогне на гръбначния стълб да се укрепи, с което да се предотврати появата на нова болка. Програмата за дегенеративна дискова болка обикновено съдържа следното:

• Разтягащи упражнения. Те обикновено се препоръчват за намаляване на болката в гръбнака и подобряване силата на мускулите му.
• Укрепващи упражнения. Укрепването на мускулите ще даде възможност по-добре да се поддръжа шийния и лумбалния гръбначен стълб и допълнително да подкрепи дегенериращ гръбначен сегмент, което ще намали болката в гръбнака и нестабилността му.
• Аеробни упражнения. Редовните аеробни упражнения са важна част за поддържане на здрава циркулация и активност на ставите и мускулите. Те повишават сърдечната честота, увеличават притока на хранителни вещества и кислород в цялото тяло, включително към гръбначните структури.

Допълнителната полза от тези упражнения е, че те помогат за намаляване на болката по естествен начин, тъй като се освобождават ендорфини, които служат като естествено обезболяващо средство на тялото.

Най-добре е упражненията да се правят:

• в контролирана обстановка
• под ръководството на физиотерапевт, хиропрактик или друг подходящо обучен медицински специалист

Промяна на начина на живот

Малки, но смислени житейски промени, в комбинация с ежедневните  процедуримогат да помогнат за подобряване на цялостното ви здраве, което от своя страна да подобри състоянието на гръбначния стълб и мускулите ви.

Някои примери включват:

• Избягвайте никотин, както пушене, така и стоене в стая с пушачи
• Избягвайте алкохол
• Пийте много вода
• Включете повече движения в ежедневието си и избягвайте да стоите в една и съща поза дълго време. (Ето един пример: изправете се, протегнете се и после си дайте една малка разходка. Правето това на всеки 20-30 минути.)
• Използвайте ергономични мебели за поддръжка на гръбначния си стълб, като ергономични столове за бюро, стоящо бюро или специални възглавници за шията

Фокусът на тази част от лечението е да се предоставят достатъчно образователни ресурси, които да помогнат на пациента да развие един по-здравословен начин на живот, който да сведе до минимум стреса върху гръбначните структури на тялото му.

След като нямаме възможност да променим настоящия ритъм на живот, нека поне се опитаме да променим нещо, което зависи изцяло от нас, като не забравяме, че ние сме тези, които имат най-добра ползаот това.

Инверсната лежанка е уред, който използва гравитацията, за да освобождава натиска и напрежението в гръбначния стълб. При ползването й, главата се поставя по-ниско от нивото на краката. Така лежанката декомпресира гръбнака и това помага за освобождаване на напрежението и облекчава болката в прешлените.

Има различни видове инверсни лежанки. Някои притежават функции за масаж и затопляне. Чрез удобен контролер, ползващият я може да регулира силата, видът и времето на масажа. Подложката на лежанката е лумбална и предлага 2 вида масаж, 3 степени и времетраене от 5 или 10 минути.

Ползването на такава лежанка всеки ден само по няколко минути помага за:

• справяне със стреса
• подсилва мускулите
• облекчава болката и напрежението в гърба и кръста, особено когато са причинени от дискова херния или стеноза
• увеличава се и гъвкавостта на тялото

Ако имате обаче хипертония, глаукома, или сърдечни заболявания, задължително трябва да се консултирате с лекар, преди да използвате лежанката.

Дисковата херния (дископатията)

Засяга гръбначния стълб. При нея се разкъсва външният фиброзен пръстен на дисковете между прешлените и това позволява на меката централна част да се деформира и да влезе в канала на гръбначния мозък. Там притиска структурите, които се намират в него.

Основните симптоми за дископатия са локална болка, според нивото на засягане, която се разпространява в сетивната зона на съответното нервно коренче и промени в чувствителността. Могат да се усетят още моторна слабост, както и тазово – резервоарни нарушения.

Дисковата херния може да се получи на всеки диск в гръбначния стълб, но двете най-чести форми са цервикална – шийна и лумбална – в областта на кръста. Последната причинява болка и в кръста, и дори в единия, или двата крака. Лумбалната херния е 15 пъти по-често срещана и е сред най-възможните причини за болка в кръста. Обикновено дисковите хернии се получават при хора на възраст между 30 и 50 години.

Лечението на лумбалната може да е консервативно и оперативно и зависи от стадия и тежестта на заболяването.

Неоперативното лечение включва:

• покой
• режим на двигателна активност
• аналгетици
• физиотерапия и други

Обикновено дава добри резултати при по-леките случаи.

Стенозата

Не е от заболяванията, за които се чува, или пише често. То обаче има сериозен ефект върху организма и може да му причини значителни вреди. Тя представлява стесняване и може да се получи в различни части на организма като кръвоносни съдове, черва, хранопровод и други.

Има спинална стеноза, която се появява при гръбначния стълб. От нея се стеснява каналът на гръбначния мозък, а това води до увреждането му заради притискането. При форминалната стеноза може да се стеснят отворите на нервните коренчета, които излизат от гръбначния мозък и стигат до различни органи. Спиналната се появява най-често в поясната област. Кръстът започва да боли, а при ходене се появяват болки в краката, които може да са много сериозни.

Заболяването се появява и при възрастни, но и при млади хора, които имат изкривявания на гръбнака. Тя може и да е вродена, а измененията да засегнат и прешлените и дисковете между тях. Така с годините те се изхабяват и губят качествата си, от което пък лесно се получават деформации.

Преди лечение трябва да се направи прецизна диагностика:

• най-добре е това да стане с ядрено-магнитен резонанс
• друг подходящ метод е компютърната томография
• често се прилага и миелограма, при която се инжектира специално вещество в канала на гръбначния мозък

За лечението на болестта може да се изберат различни видове медицина – алопатична и хомеопатична. При първата има и консервативно и оперативно третиране, докато при втората се прибягва до индийската медицинска наука Аюрведа. Заболяването може да се третира и с йога. Голям ефект оказва добре дозираната физическа активност.

Много добри резултати дава използването на инверсни лежанки. Те помагат както при стеноза, така и при дископатия. Въпросната лежанка можем да притежаваме като домашен фитнес уред, които е изключително лесен за употреба.

Ако я ползвате по няколко минути, дори не всеки ден, можете бързо да усетите положителна промяна. Уредът раздвижва тялото, а не го натоварва. Мускулните връзки се балансират и така постепенно болките намаляват. Упражненията са ненатоварващи, лесни и се препоръчват за всеки със стеноза и проблеми в гърба. Лежанките могат да се ползват и от напълно здрави хора.  С тях се подсилват основните мускули с упражнения в обърнато наопаки положение на тялото.

На българския пазар могат да се намерят два вида лежанки – единият е американската Тийтър, а другият – Ембер, който се произвежда в китайските предприятия на компанията. Първите лежанки могат да се ползват и за активни, и за пасивни упражнения.

Помагат за заздравяване на мускулатурата и за увеличаване на гъвкавостта. Вдига се тонусът и се избягва стресът. При пасивните упражнения няма усилия и чрез тях се обновяват ставите и дисковете.

При този уред се лежи надолу с главата, под ъгъл, който се задава от ползващият го. Положителното въздействие се получава още при ъгъл от 20 градуса, а пълно освобождаване от напрежението в гръбнака се достига при 60 градуса. Когато тялото е с главата надолу, има възможност за повече разтягане и спортуване. С лежанките може също така да се правят и коремни преси, изправяне в седнало положение и прикляквания.

Инверсните лежанки могат да помогнат на хора, които продължително време не променят позата си, например работата им е свързана с дълго шофиране, наведени на бюро, компютър, или шевна машина. Ако сте избрали такава професия, трябва често да си осигурявате раздвижване. Обездвижването е основният „помагач” на болката в гърба и кръста. Освен на движението, внимание трябва да се обърне и на хранителния режим.

Спокойно можете да заложите на лежанката преди да се решите на операция, която е най-крайната мярка, макар лекарите често да я препоръчват. Според специалистите, упражненията на нея могат не само да облекчат болката, но и да я излекуват в много от случаите и да не се стигне до операция.

След всяка оперативна намеса следва рехабилитационен период, през който пациентът се връща към нормалното си ежедневие. Основната цел е да се възстанови мускулният корсет, който държи гръбнака на всеки човек. Препоръчително е оперираният да се довери на специалисти за раздвижването си, както и на клиника, или отделение, разполагащи с нужните апарати и програми.

Лечебният курс обикновено комбинира различни методи за всеки пациент, в зависимост от състоянието му. Това са най-често лечебна физкултура, гимнастика, масаж и физиотерапевтични процедури, като всичко се прави в присъствието на терапевти.

Инверсните лежанки също могат да се ползват за рехабилитация след операция на дискова херния или стеноза. Това обаче може да стане само след лекарско разрешение и задължително под наблюдение на рехабилитатор.

Въпросните лежанки са плод на гениалната идея на професионалният спортист Роджър Тийтър. След катастрофа той е страдал от непоносими болки в гърба цели 5 години. Те са последици и от професионално каране на водни ски. В търсене на решение на проблема си, той открива, че обръщането на тялото надолу с главата помага за възстановяване на гръбнака и облекчава болките.

Така с инверсионната терапия, вече дипломираният инженер преборва болките си. След това Тийтър основава компания за производство на инверсионни уреди и я нарича „Небето е пределът”. Тя първо произвежда гpaвитaциoнитe бoтyши и cлeд тoвa инвepcнaтa лeжaнĸa c имeтo Teeter. Poджъp Tийтъp вeчe пoвeчe oт  50 гoдини ce зaнимaвa cъc paзpaбoтвaнe нa ypeди зa фитнec и cпopт.

Сега ĸoмпaниятa мy зaeмa вoдeщa poля в пpoизвoдcтвoтo нa инвepcиoнни ypeди и тexнитe инoвaции. Лежанките са напълно достъпни и могат лесно да се поръчат онлайн. Предлагат се c pъĸoвoдcтвo зa yпoтpeбa ĸъм тяx, ĸaĸтo и гapaнция oт 1 до 5г. Изĸлючитeлнo лecни и ĸoмфopтни ca зa ползване. Πpaĸтични ca, зaщoтo мoгaт дa ce cгъвaт и cъxpaнявaт нa yдoбнo мяcтo вкъщи.

Дископатията като заболяване

Дископатията е увреждане на еластичните дискове, разположени между прешлените на гръбнака. Заболяването може да засегне и трите зони на гръбначния стълб – шийната, гръдната и поясната. Дископатията на врата е втората по честота след поясната. Уврежданията при нея болезнено блокират врата и силно ограничават движенията на главата, засягат раменете, плешките, ръцете.

Ролята на дисковете е като на ресори – те омекотяват вибрациите при движението и усукванията, както и натиска върху прешлените на гръбначния стълб. А той е под постоянно напрежение, тъй като се противопоставя на земното притегляне, за да може човек да е изправен. Освен това дисковете, заедно с междупрешлените стави, способстват за гъвкавостта на гръбнака.

Структурата на междупрешлените дискове включва меко ядро и защитен пръстен, наречен фиброзен. В оптималното си състояние ядрото е с много вода и желатинообразно, а пръстенът е от плътно наслоени колагенни фибри. С напредването на възрастта тази структура започва да се изменя, развиват се дегенеративни процеси. Ядрото се измества, притиска и издува пръстена, по който се появяват пукнатини и други дефекти, дори разкъсване. Така ядрото може да излезе извън зоната на диска, а той се „сплесква“. При издуванията или показването на ядрото, могат да се притиснат и възпалят нервите, които излизат от гръбначния мозък в пространството, където е дискът.

Ако дископатията е е задна – към гръбначно-мозъчния канал, може частици от диска да притиснат гръбначния мозък. От дразненето на нервите започват болките и обездвижването. Дископатията обикновено се появява в активна възраст – дегенеративните промени започват около 30-ата година на човека а активността и проявите й са индивидуални. При по-голямо физическо натоварване – например при спортистите, често става дума за натрупани многобройни микротравми.

Увреждането може да се получи и от тежко нараняване при инцидент. Към поява и развой на болестта предразполагат и редица фактори от всекидневието, които са с постоянна повторяемост:

• неправилна стойка при вървеж
• носене през рамо на тежки чанти
• изгърбване при работа с компютър или други дейности на бюро, маса, тезгях
• продължително непроменени пози като например при дългите курсове на шофьорите на камиони, вдигане на тежко и т.н.  

Симптоми на дискипатията в шийната зона на гръбнака

Гръбначният шиен отдел включва 7 прешлена – от черепа до над гръдния отдел. Тук дископатията протича, като част от диска навлиза в гръбначно-мозъчния канал и при развоя й се стига до притискане на гръбначния мозък. Заболяването има специфични прояви според локализацията, тъй като  на всяко ниво на съответния прешлен гръбначният мозък и нервните корени „отговарят“ за дадени телесни части.

Дископатията на врата най-често засяга пространството между петия и шестия, и шестия и седмия прешлен, където напрежението е най-голямо.

В тези случаи развитието на болестта съответно води до изтръпване и болка в ръцете, като се засяга и зоната на лакътя, мускулна слабост конкретно на бицепса, подуване и вцепеняване на пръсти; сковаване на рамото и ръката в задната им част, донякъде и на предмишницата, свиването на юмрука е силно затруднено.

Ако дископатията е между прешлени 2 и 3, симптомите включват изтръпване и намалена подвижност на езика, главоболие, проблеми с движението на главата, зрителни проблеми.

Дископатията между шийните прешлени 3 и 4 предизвиква болки в шията, също и в ключицата, появяват се затруднения за движението на главата и раменете. Ако увреждането е на диска между прешлени 4 и 5, се появяват болки и изтръпвания в плешката и раменната област, делтовидният мускул отслабва, ограничават се движенията на рамото и ръката, особено при вдигане нагоре.

Ако дископатията се получи внезапно – да речем разкъсване на пръстена при удар, болката е силна. Но при постепенното развитие на болестта, началните симптоми могат да се възприемат като незначителни – болката във врата е сравнително лека, като се усилва при опити за движения на главата или раменете. Хората често се самоуспокояват, че „просто са спали накриво“ или са се „натъртили“.

Продължителността на симптомите обаче трябва да подскаже, че те не са безобидни, даже и да стихват. При всяко сковаване, болка или изтръпвания във врата, в ръцете, раменете, спазми, тежест, отслабване на мускулната им сила, ограничена подвижност, забавени рефлекси, трябва да се потърси лекарски консулт.

Диагностика на дискапатията във врата

Дископатията /разкъсването на фиброзния пръстен и излизането на ядрото на диска/ в шийната зона не е единствената причина за появата на мравучене, болки и обездвижване в различна степен на врата, раменета, ръцете.

Подобни като при дископатията симптоми могат да бъдат предизвикани и от други заболявания, свързани със структурата и подхранването на дисковете и прешлените.

Такива са например:

• различни видове ревматични заболявания
• разместване на прешлените заради увредените и изменени дискове
• ендокринни заболявания, увреждания на кръвоносни съдове и лошо кръвоснабдяване на дисковете
• възпаления на дискове и прешлени, тумори и други по-чести, или по-редки причини.

Затова е необходима точна диагностика

Най-прецизна диагноза се прави с ядрено магнитен резонанс. Методът е на база радио вълни, създаващи магнитно поле. Проблемната зона се сканира с оглед на дисковете и прешлените, като състоянието им се изобразява точно и разкрива патологиите на меката и на костната тъкан.

Пациентът е легнал върху „маса“, която се приплъзва напред в скенера и се нагласява според желаната зона, която трябва да се изобрази. По време на процедурата пациентът не трябва да мърда. С метода се избягва облъчването с рентген.

Друг метод за диагностика е компютърната томография, която също точно показва изтласкванията или разкъсването на диска, евентуалното разместване на прешлени, калцирания и т.н. Използват се също така рентгенови снимки в разнообразни проекции за откриване на дегенеративните промени. По-рядко се използва миелография – вкарване в гръбначния канал на контрастно вещество и сканиране с рентген.

Лечение на дископатията в шийната област

Има различни начини за лечението на дископатията на врата. В повечето случаи се разминава без операция, до хирургична интервенция се прибягва само при силно напредналите стадии на заболяването, което не се повлиява от консервативните методи. Общата цел е да се премахне болката и да се предотврати появата и отново.

Консервативното лечение е особено ефективно в началните стадии, на дископатията или когато все още няма разкъсване а издуване на пръстена. То включва по-голям покой, двигателна активност по определен режим, обезболяващи, физиотерапия и др.

Много полезни са специализираните масажи за корекция на микроразместванията, подобряване на кръвоснабдяването, обмяната на веществата, протичането на нервните импулси, предавани от гръбначния мозък към органите.

Като медикаменти за отстраняване на болките и възпаленията, в консервативното лечение се използват редица нестероидни средства – хепарин, кетопрофен, ибупрофен, диклофенак,.    В по-редки случаи в гръбначния канал се инжектира кортизон, който е със силен противовъзпалителен ефект.

Широко използвана е кинезитерапията – според диагнозата, се подготвя програма от възстановителни процедури и упражнения. Прилага се също инверсна терапия, техники от йога и др. методи. Спомагателно може да се използва и шийна яка – мека от дунапрен или твърда от пластмаса или метал. Тя поддържа врата и го фиксира в необходимото положение при провеждане на лечението.

Често се препоръчват и анатомичните възглавници, които поддържат врата в необходимата позиция по време на сън, за да се избегне нагнетяване на напрежение върху прешлените, съответно и дисковете.

Хирургичната намеса е последният начин, когато увреждането на диска е прекалено голямо. Ако болката не отминава след консервативното лечение и мускулната слабост продължава, се обмисля операция. Основният оперативен метод е  микродисцектомия, при който с помощта на микроскоп и минимален разрез се премахва вътрешната част на увредения диск. Според показанията, се прилагат техники на минимална интервенция като  коблацио, като чрез специални електроди през кожата се отнема от обема на увредения диск.

Много често проблемите с гръбначния стълб започват с лека болка в седалищната област, с прекомерно напрежение на мускулите в раменете и шията или болезнени усещания между лопатките.  Случва се тези признаци да изчезнат сами, но най-често симптомите се влошават и болката започва да преминава в крайниците, придружена от скованост, спазми или изтръпване.  Това са най-честите симптоми, съпътстващи дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, от които страдат все повече млади хора. Continue reading „Дископатията и лечението с билки – възможно ли е?“ →

Защо дископатията в едни случаи засяга краката, а в други-ръцете

Дископатията е заболяване, свързано с гръбначния стълб и по-точно с междупрешленните дискове. То може да се появи във всяка зона на гръбнака. Развитието му без лечение води до мъчителни болки и „сковаване“ на определени зони по протежение на гърба, силна болезненост и обездвижване на ръце или крака.

Ако проблемът е при дисковете на шийните прешлени, болките засягат врата, раменете и ръцете, и водят до невъзможност те да бъдат движени. Най-често обаче проблемът се появява в поясната област, защото там напрежението на гръбначния стълб е най-голямо. Тогава говорим за болки в краката при дископатия, които първоначално започват от кръста и го „сковават“ на пристъпи. С времето се развива хронична болест.

Ако заболяването е засегнало дискове между прешлени в горната част на гръдната зона, проявленията са като при шийната дископатия. Ако проблемът засяга междупрешленни дискове в долната част на гръдния отсек, болките и обездвижването са като при поясната дископатия. Гръдната дископатия обаче е най-рядко срещана – до 2 процента от всички случаи, защото зоната не е подвижна като поясната и шийната, и не е толкова натоварена.

Какво точно е дископатията

Гръбначния стълб е под голямо напрежение дори когато само стоим, седим  или ходим спокойно. За да сме изправени, той противостои на земното притегляне. Това вертикално натоварване е най-голямо в поясния отсек. Освен това от тази зона на гръбначния стълб се осъществяват различни движения – извъртания, навеждания, изпъвания назад.

Това напрежение се увеличава, ако човек е с наднормено тегло, при работа, при спорт, при всяка по-интензивна дейност. За да се предпазят прешлените от увреждания при този вертикален товар, между тях има дискове, които им служат като буфери.

Тези дискове осигуряват и мобилността на гръбначния стълб. Самият диск е от гъста маса, подобна на желе, заобиколена влакнест пръстен, който като капсула защитава ядрото и осигурява еластичността на диска.

Различни причини могат да предизвикат прекомерно натоварване на дисковете. Това може да е свързано с професията – например физическа работа с вдигане или носене на тежко; еднообразни и продължително непроменяни пози /до производствена линия, пред компютъра, при шофирането на дълги разстояния от професионалните водачи/.

За проблема може да допринесе неправилната стойка, ходенето на високи токчета, изкривяванията при често носене на тежка чанта през рамо и т.н. Увреждане на дисковете може да се получи също така от генетична обремененост с аномалии в гръбначния стълб, травми, метаболитни нарушения и др.

Най-честата причина за дископатията обаче са дегенеративните промени, които настъпват с годините.  Тъканите отслабват, дисковете се изхабяват,  губят част от течността си, тяхната еластичност намалява, по пръстена се получават вътрешни пропуквания и разкъсвания. Получава се „бомбиране“ на диска – изместване на ядрото и промяна във формата на пръстена – той се издува леко.

Ако се разкъса, част от пихтиестото ядро излиза и притиска прилежащия нерв от гръбначния мозък, което  предизвиква болката. Може също така  фрагменти от ядрото да попаднат в канала за гръбначния мозък, където да притиснат нервни коренчета или самия гръбначен мозък. Тогава, според съответната зона, говорим за болки в краката при дископатия или болки в ръцете при дископатия.

Преки и непреки симптоми на дископатията

Притискането на нерви е сериозен здравен проблем, който може да доведе до различни усложнения и да се съпровожда от разнообразни признаци. Някои от тях са непреки симптоми, които обаче при ранна диагностика може да насочат лекарите към болестта и лечението на дископатията да е по-лесно. Затова е важно хората да не пренебрегват появата на дискомфорт или да се самолекуват, а да потърсят медицински консулт.

Дископатията например  може да е съпровождана с появата на „неочаквани“ автономни нарушения като повишена температура и засилено изпотяване, подуване на краката, изсушаване на кожата. Индиректни признаци могат да бъдат проблеми с менструацията и потентността, нарушения при уринирането, дори запек. Това може да се получи, ако дископатията е засегнат лумбалният и сакралният отсек / в областта на кръста, ханша,слабините/.

Разбира се, тези симптоми могат да са от други заболявания, затова трябва да се проследи дали са съчетани с някои от специфичните за дископатията признаци. Характерна за дископатията е сковаността на движенията сутрин, изтръпването на крайниците, отпуснатите мускули, както и тъпата болка, която се получава при издигане. Обичайни са и изтръпванията в дадената зона, които пациентите оприличават с бодеж с иглички, пълзене по кожата, гъделичкане. Друг симптом е, ако болката, която се получава при всяко движение – дори кихане и изкашляне, е по-малка в изправено положение, от колкото в седнало и легнало.

Тук симптомите трябва да се разграничат например от междуребрената невралгия, което диагностиката ще направи.

Характеристика на болката при дископатия

Както вече беше споменато, болките при дископатия според зоната, където се е появило заболяването, могат да засегнат ръцете, врата, раменете, краката, дори в определени случаи правото черво и перинеума – меките части в ерогенната зона, която е в „дъното“ на малкия таз.

Болките обикновено се засилват при движение. Дискомфорт се появява при събуждането сутрин, защото дискът е бил в статично положение по-дълго време и сега се раздвижва. Болката често наподобява мускулната. Важно също така е да се локализира мястото на дискомфорта – при междупрешленната херния той обикновено е в едната част на тялото.

Болката и изтръпванията при дискoпатия имат характерни особености според поразената зона на гръбнака. При лумбалната дископатия болката обикновено е от външната страна на крака, в задните части. Краката губят чувствителността си, обикновено има изтръпвания в долната част на гръбнака, в краката, задните части.

При гръдната дископатия болката е в гръдната област, като се засягат и ръцете. Дискомфортът може да се появява при завъртане на тялото, характерно е и изтръпване между лопатките. Тези симптоми на дисковата херния често се бъркат с прояви на сърдечни заболявания. При шийната и гръдната дископатия освен че болките блокират врата, раменните стави, ръцете, може да се появи и главоболие. Дискомфортът се засилва при навеждания и извъртания на главата, може да се появят замаяност, отслабване на вниманието и концентрацията, на паметта.

Диагностика и лечение на дископатията

За установяване на дископатията се използва образна диагностика, като се прилагат различни технологии. Сред тях са рентгеновите снимки, при които в различни проекции се установяват настъпили дегенеративни увреждания – от междупрешнни стеснения до фрактури и метастази. Друго изследване е компютърно-томографското за установяване на дисковите увреждания и разкъсвания. Ядрено-магнитният резонанс дава най-точна и пълна информация за състоянието на прешлените, дисковете и предизвиканата невралгия.

По-ограничено вече се използва миелографията, макар че дълго е била активно ползвана за диагностиката. При нея в гръбначния канал се въвежда контрастна материя, след което се прави рентген. Днес основно се използват неинвазивни методи.

За лечението на дископатията нма различни начини – чрез лекарства, комплекси от специализирани упражнения, инверсна терапия, скелетна тяга, електрическа стимулация, масажи и др. По принцип първо се ограничават активните движения и моторният режим се разширява постепенно, като се съчетават различни натоварвания и пълноценна почивка.

Обезболяващите са противовъзпалителни нестероидни средства, както и стероидни и аналгетици. Целта е да се облекчи болката от дразненето на притиснатите нерви, да се  намали отокът  в диска. Трябва не само болката да се облекчи, но и да се подобри общото състояние на диска.

По преценка на лекаря може да се направи комбиниация с мускулни релаксанти, може също така да бъдат предписани и специални превръзки, или – ако е за шийна дископатия – яки. Обикновено съчетаването на различни методи дава по-бърз възстановителен ефект.

Хирургичното лечение е крайна мярка, когато болката не може да се елиминира по консервативните начини. Отстранява се частта от диска, от която е притиснат даден нерв.

Какво е дископатията

Дископатията е заболяване, свързано с гръбначните дискове, които функционират като „ресори“ между прешлените. За тази си омекотителна функция дисковете се състоят от меко ядро и твърд защитен пръстен.

Патологичните им изменения се появяват най-често в зоната на кръста, където е най-голямото натоварване. Следващата гръбначна област по честота на дископатията е шийната. Заболяването може да засегне и седалищния нерв. Развитието на болестта предизвиква силни болки и може да доведе до обездвижване съответно на ръцете или краката.

Уврежданията може да се дължат на травма, но също така могат да са дегенеративни, деструктивни, дехидратационни. В крайна сметка се стига до притискане на нерв, който излиза от гръбначния мозък през мястото между прешлените, където са и омекотяващите дискове. Така същинските прояви на дископатията са неврологично заболяване.

Когато фиброзният пръстен на диска дехидратира, се покрива по повърхността с малки пукнатини. На този етап няма болки. Периодични и сравнително леки болки се появяват, когато в пукнатините започнат да се отлагат калциеви соли. Така се появява първото възпаление.

При следващия етап пулпното ядро на диска се смалява и губи способността да абсорбира натиск, сътресения или удар, тъй като придава от течността си на дисковия пръстен, избутва го и той се раздува. Височината на диска намалява, а се увеличава площта му, като се получава изпъкналост. Така по-лесно се стига до разкъсване на подутия влакнест пръстен, а през пукнатината излича част от пулпното ядро и притиска нерва. Болката, която се получава тогава, е постоянна и много силна, това е междупрешленната херния, както често е наричана дископатията.

Дегенеративните изменения, които могат да доведат до дископатия, започват общо взето в зряла възраст – след 30 години, поради износване на дисковете. Патологични отклонения обаче могат да се появят и в юношеството във връзка с хормоналните промени, настъпващи в организма.

Причини за дископатията

Дископатия може да се получи от травма при тежък инцидент или заради вродени аномалии. Появата й обаче се активира и ускорява най-вече от нездравословен живот и неправилни начини на работа. Това важи и за дегенеративните изменения с възрастта, които по принцип са естествени. Те могат да се усилят или да се намалят до незначителност. Неслучайно са много хората в напреднала възраст, които нямат проблеми с дископатия и обратно – сравнително млади хора я развиват. Това е свързано с обездвижването при все по-заседналия днес живот или с другата крайност – монотонно натоварване при неправилно извършван тежък  физически труд.

Скелетно-мускулните свръхнатоварвания обикновено са свързани с лумбалната дископатия. Прекомерното напрежение на гърба и коремните мускули е предпоставка за трайни увреждания на дисковете. Особено важно е например, когато работата е свързана с вдигане на тежко, да се научат правилните начини за разпределяне на напрежението между мускулите и дисковете. Това важи – разбира се, за всички видове усилия.

При заседналия начин на живот и работа се получава статично напрягане в шията и кръста, особено ако дълготрайно се седи или стои в неправилна, или непроменяна  стойка. Това се наблюдава например при работа на компютър – секретарки, счетоводители, компютърни специалисти и т.н. Същото важи и при еднообразно седене пред машина или продължителни шофирания, каквито имат професионалните водачи и др.

Затова медиците препоръчват повече активности чрез разходки и масов спорт, както и така наречената производствена гимнастика „за разтъпкване“. Причините включват още наднормено тегло със слабо развити мускули, стрес,  диабет,    нарушена кръвна циркулация в мускулите. Тютюнопушенето и честата употреба на алкохол водят до общи заболявания, които също оказват влияние за дископатията.

Симптоми и диагностика на дископатията

Когато се говори за дископатия, трябва да се уточни, че и заради други болести може да се усещат болки в гърба – например мускулни проблеми. Много често за тези болки причина се оказват и камъни в жлъчката. Болките в кръста пък може да се свързани с бъбречно заболяване и др. Така естествено възниква въпросът какви са първоначалните симптоми на дископатията и защо се появяват.

Ако няма разкъсване на пръстена, при което да е притиснат нерв, няма и болка или пък е слаба. Има най-различни микротравми при тежка работа или сътресения, които обаче зарастват. Ако обаче увреждането на диска е довело до притискане на нерв, дископатията е свързана със силна болка в гърба или в долната му част. Тази болка може да е остра или постепенно да премине в хронична.

В началния етап се чувства съсредоточена само в сектора, където е започнало разрушаването на диска. По-късно тя преминава и върху мускулите, след което разпространението се предава по главните нерви. Ако засегнатият диск е в шийния сектор, се засягат ръцете, ако е в поясния, симптомите засягат краката. Това включва изтръпвания в раменете, корема, кръста, краката; отслабване на мускулната сила; парализа. Това често е съпроводено с чревни проблеми /запек или диария/, или проблеми с уринирането.

При лумбалната дископатия болката ниско в кръста стихва в легнало положение и се усилва при ходене, което чувствително изменя стойката, както и походката, доколкото предвижването е възможно. При краката болката може да е в единия или двата. По-често обхваща задната част, но може и предната, както и бедрото, получават се и изтръпвания. Пръстите на краката намаляват или направо губят чувствителност, което може да се появи и в слабините.

При шийната дископатия се наблюдава болка и мравучене, обхващащи различни части от ръката в зависимост от това кой диск е увреден. При диагностиката трябва да се „разшифрова“ какви точно са при пациента първоначалните симптоми на дископатията и защо се появяват, за да се назначи адекватно лечение. Сигурни методи за диагностициране са Електроневрографията и Електромиографиятаза изследване за мястото на притискане на нерва, степента на възпаление и скоростта на предаване на нервните импулси, както и за това какво е състоянието на мускулите в увредената зона.

Лечение на дископатията

Лечението на дископатията може да е неоперативно и оперативно. Специализираната медицинска помощ първо се насочва към нехирургичните методи на лечение.

С тях дискът може да се възстанови напълно, като това е съпроводено  с промени в начина живот, редовни и равномерни физически натоварвания и диета. Анализите показват, че при адекватен курс, над 80 на сто от пациентите могат се излекуват по този начин. Затова обаче е необходимо диагнозата да се постави от лекар след прецизен преглед, изследвания и диагностика. Освен това е добре веднъж в годната профилактично да се ходи на невролог.

Нехирургичното лечение може да е с лекарства. Само то обаче не е достатъчно, тъй като премахва възпалението, но не и уврежданията. Затова се комбинира с други неоперативни методи. Сред тях са масажи и остеопатия,    фармакопунктура и акупунктура, електромиостимулация, въздействие с лазер върху дисковете,  кинезитерапия и специализирани терапевтични упражнения, инверсна терапия  и др.

Има и народни лечители, които прилагат различни разпъвания. Те обаче са по-скоро за отпускане на стави и мускули, блокирали внезапно при резки движения или вдигане на тежко, отколкото за същинска дископатия.

Особено широко се прилага кинезитерапията – лечение, основано на упражнения с естествени движения за възстановяване на функциите на ставите, сухожилията, мускулите. Инверсната терапия позволява както тялото да е статично и отпуснато в легнало положение, така и да се правят упражнения.

Изборът на методите зависи от индивидуалната програма, която лекарят ще разработи за дадения пациент. Тя е съобразена с възраст, професия, съпътстващи заболявания, ако има, възможности, навици, хранене, дори как си е организирал работното и спалното място. Ако пациентът спазва препоръките при лечебния курс и комплекса от упражнения за поддържащата терапия, болки в областта на гръбнака няма да се появят. Оперативният метод е радикално решение  херния да се отстрани. При него обаче има риск от рецидив след временното облекчение.

Дисковата херния е заболяване, от което страда много голяма част от населението на света. Факторите, които могат да доведат до появата на дископатия да бъдат изключително много и още по-лошото е, че никой не е предпазен от появата на това заболяване. Continue reading „Инжекция за дископатия – част II“ →

Дископатията или дисковата херния е едно от заболяванията, от които страда все по-голяма част от населението на планетата. Ако преди години от дискова херния са страдали най-често хора на средна и над средната възраст, днес от проблеми с междупрешленните дискове страдат и хора под 25 годишна възраст. Continue reading „Упражнения за дископатия“ →

Дископатията е заболяване, при което външния пръстен на междупрешленните дискове на гръбнака се разкъсва, а меката централна част се деформира и се „настанява” в гръбначномозъчния канал притискайки структурите, които се намират в него. Continue reading „Инжекция за дископатия – част I“ →

Работният ни ден преминава седнали зад компютъра, след работа сядаме зад волана, за да се приберем у дома, а там, първото, което правим е да поседнем отново или да полегнем, за да отморим от натоварения работен ден. Continue reading „Колани за дископатия“ →

Говорим за дискова херния (дископатия) тогава, когато има на лице болезнено патологично състояние, засягащо гръбначния стълб, характеризиращо се със загуба на желатинов материал от пулверизираното ядро на междупрешленните дискове. Continue reading „Лекарства за дископатия“ →