Какво е дископатията
Дископатията е заболяване, свързано с гръбначните дискове, които функционират като „ресори“ между прешлените. За тази си омекотителна функция дисковете се състоят от меко ядро и твърд защитен пръстен.
Патологичните им изменения се появяват най-често в зоната на кръста, където е най-голямото натоварване. Следващата гръбначна област по честота на дископатията е шийната. Заболяването може да засегне и седалищния нерв. Развитието на болестта предизвиква силни болки и може да доведе до обездвижване съответно на ръцете или краката.
Уврежданията може да се дължат на травма, но също така могат да са дегенеративни, деструктивни, дехидратационни. В крайна сметка се стига до притискане на нерв, който излиза от гръбначния мозък през мястото между прешлените, където са и омекотяващите дискове. Така същинските прояви на дископатията са неврологично заболяване.
Когато фиброзният пръстен на диска дехидратира, се покрива по повърхността с малки пукнатини. На този етап няма болки. Периодични и сравнително леки болки се появяват, когато в пукнатините започнат да се отлагат калциеви соли. Така се появява първото възпаление.
При следващия етап пулпното ядро на диска се смалява и губи способността да абсорбира натиск, сътресения или удар, тъй като придава от течността си на дисковия пръстен, избутва го и той се раздува. Височината на диска намалява, а се увеличава площта му, като се получава изпъкналост. Така по-лесно се стига до разкъсване на подутия влакнест пръстен, а през пукнатината излича част от пулпното ядро и притиска нерва. Болката, която се получава тогава, е постоянна и много силна, това е междупрешленната херния, както често е наричана дископатията.
Дегенеративните изменения, които могат да доведат до дископатия, започват общо взето в зряла възраст – след 30 години, поради износване на дисковете. Патологични отклонения обаче могат да се появят и в юношеството във връзка с хормоналните промени, настъпващи в организма.
Причини за дископатията
Дископатия може да се получи от травма при тежък инцидент или заради вродени аномалии. Появата й обаче се активира и ускорява най-вече от нездравословен живот и неправилни начини на работа. Това важи и за дегенеративните изменения с възрастта, които по принцип са естествени. Те могат да се усилят или да се намалят до незначителност. Неслучайно са много хората в напреднала възраст, които нямат проблеми с дископатия и обратно – сравнително млади хора я развиват. Това е свързано с обездвижването при все по-заседналия днес живот или с другата крайност – монотонно натоварване при неправилно извършван тежък физически труд.
Скелетно-мускулните свръхнатоварвания обикновено са свързани с лумбалната дископатия. Прекомерното напрежение на гърба и коремните мускули е предпоставка за трайни увреждания на дисковете. Особено важно е например, когато работата е свързана с вдигане на тежко, да се научат правилните начини за разпределяне на напрежението между мускулите и дисковете. Това важи – разбира се, за всички видове усилия.
При заседналия начин на живот и работа се получава статично напрягане в шията и кръста, особено ако дълготрайно се седи или стои в неправилна, или непроменяна стойка. Това се наблюдава например при работа на компютър – секретарки, счетоводители, компютърни специалисти и т.н. Същото важи и при еднообразно седене пред машина или продължителни шофирания, каквито имат професионалните водачи и др.
Затова медиците препоръчват повече активности чрез разходки и масов спорт, както и така наречената производствена гимнастика „за разтъпкване“. Причините включват още наднормено тегло със слабо развити мускули, стрес, диабет, нарушена кръвна циркулация в мускулите. Тютюнопушенето и честата употреба на алкохол водят до общи заболявания, които също оказват влияние за дископатията.
Симптоми и диагностика на дископатията
Когато се говори за дископатия, трябва да се уточни, че и заради други болести може да се усещат болки в гърба – например мускулни проблеми. Много често за тези болки причина се оказват и камъни в жлъчката. Болките в кръста пък може да се свързани с бъбречно заболяване и др. Така естествено възниква въпросът какви са първоначалните симптоми на дископатията и защо се появяват.
Ако няма разкъсване на пръстена, при което да е притиснат нерв, няма и болка или пък е слаба. Има най-различни микротравми при тежка работа или сътресения, които обаче зарастват. Ако обаче увреждането на диска е довело до притискане на нерв, дископатията е свързана със силна болка в гърба или в долната му част. Тази болка може да е остра или постепенно да премине в хронична.
В началния етап се чувства съсредоточена само в сектора, където е започнало разрушаването на диска. По-късно тя преминава и върху мускулите, след което разпространението се предава по главните нерви. Ако засегнатият диск е в шийния сектор, се засягат ръцете, ако е в поясния, симптомите засягат краката. Това включва изтръпвания в раменете, корема, кръста, краката; отслабване на мускулната сила; парализа. Това често е съпроводено с чревни проблеми /запек или диария/, или проблеми с уринирането.
При лумбалната дископатия болката ниско в кръста стихва в легнало положение и се усилва при ходене, което чувствително изменя стойката, както и походката, доколкото предвижването е възможно. При краката болката може да е в единия или двата. По-често обхваща задната част, но може и предната, както и бедрото, получават се и изтръпвания. Пръстите на краката намаляват или направо губят чувствителност, което може да се появи и в слабините.
При шийната дископатия се наблюдава болка и мравучене, обхващащи различни части от ръката в зависимост от това кой диск е увреден. При диагностиката трябва да се „разшифрова“ какви точно са при пациента първоначалните симптоми на дископатията и защо се появяват, за да се назначи адекватно лечение. Сигурни методи за диагностициране са Електроневрографията и Електромиографиятаза изследване за мястото на притискане на нерва, степента на възпаление и скоростта на предаване на нервните импулси, както и за това какво е състоянието на мускулите в увредената зона.
Лечение на дископатията
Лечението на дископатията може да е неоперативно и оперативно. Специализираната медицинска помощ първо се насочва към нехирургичните методи на лечение.
С тях дискът може да се възстанови напълно, като това е съпроводено с промени в начина живот, редовни и равномерни физически натоварвания и диета. Анализите показват, че при адекватен курс, над 80 на сто от пациентите могат се излекуват по този начин. Затова обаче е необходимо диагнозата да се постави от лекар след прецизен преглед, изследвания и диагностика. Освен това е добре веднъж в годната профилактично да се ходи на невролог.
Нехирургичното лечение може да е с лекарства. Само то обаче не е достатъчно, тъй като премахва възпалението, но не и уврежданията. Затова се комбинира с други неоперативни методи. Сред тях са масажи и остеопатия, фармакопунктура и акупунктура, електромиостимулация, въздействие с лазер върху дисковете, кинезитерапия и специализирани терапевтични упражнения, инверсна терапия и др.
Има и народни лечители, които прилагат различни разпъвания. Те обаче са по-скоро за отпускане на стави и мускули, блокирали внезапно при резки движения или вдигане на тежко, отколкото за същинска дископатия.
Особено широко се прилага кинезитерапията – лечение, основано на упражнения с естествени движения за възстановяване на функциите на ставите, сухожилията, мускулите. Инверсната терапия позволява както тялото да е статично и отпуснато в легнало положение, така и да се правят упражнения.
Изборът на методите зависи от индивидуалната програма, която лекарят ще разработи за дадения пациент. Тя е съобразена с възраст, професия, съпътстващи заболявания, ако има, възможности, навици, хранене, дори как си е организирал работното и спалното място. Ако пациентът спазва препоръките при лечебния курс и комплекса от упражнения за поддържащата терапия, болки в областта на гръбнака няма да се появят. Оперативният метод е радикално решение херния да се отстрани. При него обаче има риск от рецидив след временното облекчение.
