Защо дископатията в едни случаи засяга краката, а в други-ръцете
Дископатията е заболяване, свързано с гръбначния стълб и по-точно с междупрешленните дискове. То може да се появи във всяка зона на гръбнака. Развитието му без лечение води до мъчителни болки и „сковаване“ на определени зони по протежение на гърба, силна болезненост и обездвижване на ръце или крака.
Ако проблемът е при дисковете на шийните прешлени, болките засягат врата, раменете и ръцете, и водят до невъзможност те да бъдат движени. Най-често обаче проблемът се появява в поясната област, защото там напрежението на гръбначния стълб е най-голямо. Тогава говорим за болки в краката при дископатия, които първоначално започват от кръста и го „сковават“ на пристъпи. С времето се развива хронична болест.
Ако заболяването е засегнало дискове между прешлени в горната част на гръдната зона, проявленията са като при шийната дископатия. Ако проблемът засяга междупрешленни дискове в долната част на гръдния отсек, болките и обездвижването са като при поясната дископатия. Гръдната дископатия обаче е най-рядко срещана – до 2 процента от всички случаи, защото зоната не е подвижна като поясната и шийната, и не е толкова натоварена.
Какво точно е дископатията
Гръбначния стълб е под голямо напрежение дори когато само стоим, седим или ходим спокойно. За да сме изправени, той противостои на земното притегляне. Това вертикално натоварване е най-голямо в поясния отсек. Освен това от тази зона на гръбначния стълб се осъществяват различни движения – извъртания, навеждания, изпъвания назад.
Това напрежение се увеличава, ако човек е с наднормено тегло, при работа, при спорт, при всяка по-интензивна дейност. За да се предпазят прешлените от увреждания при този вертикален товар, между тях има дискове, които им служат като буфери.
Тези дискове осигуряват и мобилността на гръбначния стълб. Самият диск е от гъста маса, подобна на желе, заобиколена влакнест пръстен, който като капсула защитава ядрото и осигурява еластичността на диска.
Различни причини могат да предизвикат прекомерно натоварване на дисковете. Това може да е свързано с професията – например физическа работа с вдигане или носене на тежко; еднообразни и продължително непроменяни пози /до производствена линия, пред компютъра, при шофирането на дълги разстояния от професионалните водачи/.
За проблема може да допринесе неправилната стойка, ходенето на високи токчета, изкривяванията при често носене на тежка чанта през рамо и т.н. Увреждане на дисковете може да се получи също така от генетична обремененост с аномалии в гръбначния стълб, травми, метаболитни нарушения и др.
Най-честата причина за дископатията обаче са дегенеративните промени, които настъпват с годините. Тъканите отслабват, дисковете се изхабяват, губят част от течността си, тяхната еластичност намалява, по пръстена се получават вътрешни пропуквания и разкъсвания. Получава се „бомбиране“ на диска – изместване на ядрото и промяна във формата на пръстена – той се издува леко.
Ако се разкъса, част от пихтиестото ядро излиза и притиска прилежащия нерв от гръбначния мозък, което предизвиква болката. Може също така фрагменти от ядрото да попаднат в канала за гръбначния мозък, където да притиснат нервни коренчета или самия гръбначен мозък. Тогава, според съответната зона, говорим за болки в краката при дископатия или болки в ръцете при дископатия.
Преки и непреки симптоми на дископатията
Притискането на нерви е сериозен здравен проблем, който може да доведе до различни усложнения и да се съпровожда от разнообразни признаци. Някои от тях са непреки симптоми, които обаче при ранна диагностика може да насочат лекарите към болестта и лечението на дископатията да е по-лесно. Затова е важно хората да не пренебрегват появата на дискомфорт или да се самолекуват, а да потърсят медицински консулт.
Дископатията например може да е съпровождана с появата на „неочаквани“ автономни нарушения като повишена температура и засилено изпотяване, подуване на краката, изсушаване на кожата. Индиректни признаци могат да бъдат проблеми с менструацията и потентността, нарушения при уринирането, дори запек. Това може да се получи, ако дископатията е засегнат лумбалният и сакралният отсек / в областта на кръста, ханша,слабините/.
Разбира се, тези симптоми могат да са от други заболявания, затова трябва да се проследи дали са съчетани с някои от специфичните за дископатията признаци. Характерна за дископатията е сковаността на движенията сутрин, изтръпването на крайниците, отпуснатите мускули, както и тъпата болка, която се получава при издигане. Обичайни са и изтръпванията в дадената зона, които пациентите оприличават с бодеж с иглички, пълзене по кожата, гъделичкане. Друг симптом е, ако болката, която се получава при всяко движение – дори кихане и изкашляне, е по-малка в изправено положение, от колкото в седнало и легнало.
Тук симптомите трябва да се разграничат например от междуребрената невралгия, което диагностиката ще направи.
Характеристика на болката при дископатия
Както вече беше споменато, болките при дископатия според зоната, където се е появило заболяването, могат да засегнат ръцете, врата, раменете, краката, дори в определени случаи правото черво и перинеума – меките части в ерогенната зона, която е в „дъното“ на малкия таз.
Болките обикновено се засилват при движение. Дискомфорт се появява при събуждането сутрин, защото дискът е бил в статично положение по-дълго време и сега се раздвижва. Болката често наподобява мускулната. Важно също така е да се локализира мястото на дискомфорта – при междупрешленната херния той обикновено е в едната част на тялото.
Болката и изтръпванията при дискoпатия имат характерни особености според поразената зона на гръбнака. При лумбалната дископатия болката обикновено е от външната страна на крака, в задните части. Краката губят чувствителността си, обикновено има изтръпвания в долната част на гръбнака, в краката, задните части.
При гръдната дископатия болката е в гръдната област, като се засягат и ръцете. Дискомфортът може да се появява при завъртане на тялото, характерно е и изтръпване между лопатките. Тези симптоми на дисковата херния често се бъркат с прояви на сърдечни заболявания. При шийната и гръдната дископатия освен че болките блокират врата, раменните стави, ръцете, може да се появи и главоболие. Дискомфортът се засилва при навеждания и извъртания на главата, може да се появят замаяност, отслабване на вниманието и концентрацията, на паметта.
Диагностика и лечение на дископатията
За установяване на дископатията се използва образна диагностика, като се прилагат различни технологии. Сред тях са рентгеновите снимки, при които в различни проекции се установяват настъпили дегенеративни увреждания – от междупрешнни стеснения до фрактури и метастази. Друго изследване е компютърно-томографското за установяване на дисковите увреждания и разкъсвания. Ядрено-магнитният резонанс дава най-точна и пълна информация за състоянието на прешлените, дисковете и предизвиканата невралгия.
По-ограничено вече се използва миелографията, макар че дълго е била активно ползвана за диагностиката. При нея в гръбначния канал се въвежда контрастна материя, след което се прави рентген. Днес основно се използват неинвазивни методи.
За лечението на дископатията нма различни начини – чрез лекарства, комплекси от специализирани упражнения, инверсна терапия, скелетна тяга, електрическа стимулация, масажи и др. По принцип първо се ограничават активните движения и моторният режим се разширява постепенно, като се съчетават различни натоварвания и пълноценна почивка.
Обезболяващите са противовъзпалителни нестероидни средства, както и стероидни и аналгетици. Целта е да се облекчи болката от дразненето на притиснатите нерви, да се намали отокът в диска. Трябва не само болката да се облекчи, но и да се подобри общото състояние на диска.
По преценка на лекаря може да се направи комбиниация с мускулни релаксанти, може също така да бъдат предписани и специални превръзки, или – ако е за шийна дископатия – яки. Обикновено съчетаването на различни методи дава по-бърз възстановителен ефект.
Хирургичното лечение е крайна мярка, когато болката не може да се елиминира по консервативните начини. Отстранява се частта от диска, от която е притиснат даден нерв.
