Дископатията е едно от често срещаните заболявания на нервната система. Също така тя е сред най-„популярните” заболявания, засягащи гръбначния стълб и мозък.
Обикновено се получават вследствие на физическо претоварване или повтарящи се микротравми, а понякога уврежданията се благоприятстват и заради вродени аномалии или гръбначни заболявания. При повечето случаи обаче проблемите се случват заради износването или преждевременното остаряване на елементите от структурата на гръбначния стълб.
Гръбначният стълб се състои от прешлени, които се разполагат един върху друг, като са разделени от междупрешленни дискове. Така се образува канал, в който се намира гръбначният мозък. Той, от своя страна, представлява сноп от нервни влакна, напускащи мозъка и предаващи сигналите му, с които се контролират всички части на тялото.
Влакната излизат от гръбнака там, където се разполагат междупрешленните дискове, които пък отговарят за намаляването на вибрациите при движение.
Дисковете имат твърда външна обвивка, наречена фиброзен пръстен. Когато той се износи, дискът губи своите амортисионни свойства и неговата височина намалява. Бъде ли притиснат прекалено от намиращите се около него прешлени, е възможно ядрото да изтласка пръстена и така да се образува издатина, която да притисне излизащия нерв.
Именно подобни увреждания, които се получават при междупрешленните дискове, съставляващи гръбначния стълб, се наричат дископатия.
Някои от главните причини за развиването на заболяването са до болка познати. Става въпрос за продължителното стоене в неправилна поза, наднорменото тегло, небалансираното хранене, неправилният двигателен режим, стресът, честите микротравми и др.
За изброените неща знаем, че са отговорни и за други здравословни проблеми. Казано иначе, ако избягваме споменатите предпоставки, което е напълно по силите ни, ще намалим значително не само шанса да развием дископатия, но и цял „букет” от други гръбначни заболявания.
За да бъдем още по-подробни, трябва да посочим като причина и дегенеративните изменения, които настъпват в т.нар. интервертебрални дискове.
Около 25 процента от хората до 40-годишна възраст показват високо ниво на такива изменения в една или повече зони, а при по-възрастните процентът е около 60. С течение на годините се получава дехидратиране на ядрото, а също така се стига до намаляване на нивото на протеогликаните.
Съответно типичната за ядрото еластична функция спада и то не може да се справи достатъчно ефективно със силите на натиск, които се оказват между прешлените. С възрастта намалява и дебелината на интервертебралния диск, което пък води до понижаването на височината на тялото.
Травми на гръбначния стълб, засягащи междупрешленните дискове и отслабващи функцията им, също са причина за появата на дископатия. В този случай се забелязват малки пукнатини, нарушаващи здравината на фиброзния пръстен. Това е предпоставка натискът, оказан върху част от пулпозното ядро да доведе до още по-сериозно разкъсване.
Те са разнообразни, като зависят от размера на дископатията и локализацията й. Ако междупрешленния диск не е успял да притисне нерв, е възможно всичко да се размине само с болежки в гърба. При притискане на нерв обаче се получава болка, слабост или изтръпване в тази област на тялото, за която „отговаря” съответния нерв.
Някои проявления на заболяването се характеризират с редица болки – в кръста, такива, излъчващи се към стъпалото, крака и седалището, както и усилващи се при смях, кашлица или подобно напъване.
Възможно е да се получи също така безчувственост и изтръпване на стъпалото и крака, мускулни спазми, сексуални разстройства, атрофия на мускули и др.
При други проявления на този вид гръбначни заболявания се получава шийна болка, както и болки в следните случаи: около раменната лопатка; излъчващи се към ръката, предмишницата и рамото, а по-рядко към гръдния кош, китката и пръстите; усилващи се при смях, кашлица и подобни действия; усилващи се при обръщане или накланяне на главата.
Симптоми са също спазми на шийните мускули и слабост на тези на ръката. В напреднал стадий пък има смущения в походката, намаляване на сетивността на долните крайници и като цяло тялото и др.
Признаци за дископатия са и различните по интензивност болки в зоната на интервертебралния диск, който е увреден, както и мускулните спазми или изтръпването в проблемния участък от гръбначния стълб.
Диагностицирането на гръбначното заболяване започва със среща със специалист и посещение в неговия кабинет.
Първо се провежда устен разговор между пациент и лекар. Пациентът трябва да разкаже подробно кога са се появили болки в областта на кръста и гърба, колко чести и силни са те, кога най-често се появяват и за колко време отшумяват.
Трябва да разкаже на лекаря и дали работата му е свързана с физическо натоварване или вдигане на тежки предмети или работи на бюро и няма достатъчно голяма физическа активност. При първоначалния разговор, лекарят се нуждае и друга информация като:
След получаване на първоначалната информация, специалистът извършва физически преглед за диагностициране на дисковата херния.
Този преглед е от решаващо значение за определяне на диагнозата и включва:
Този преглед се прави, тъй като доста често тъкмо там, където пациентът чувства силна кожата може да е зачервена и по-чувствителна на допир.
Тези тестове или изследвания се извършват, ако специалистът не може да постави диагноза само на база физически преглед.
Основните видове изследвания, които се прилагат за диагностициране и лечение на дискова херния са:
EMG (Електромиограма) – чрез електромиограма се измерват мускулните импулси по протежение на нервните коренчета, периферните нерви и мускулната тъкан. Този тест за диагностика се извършва като под кожата на пациента се вкарва иглен електрод, който тества свиването и отпускането на мускулите.
Лечението на дископатия се назначава в зависимост от степента на заболяването. По-голямата част от пациентите с това гръбначно заболяване не се нуждаят от операция. Болките, които са в лека до умерена степен, се контролират с противовъзпалителни нестероидни средства и миорелаксанти.
Кинезитерапията е важен и често ползван метод за лечение на дискова херния и болката в гърба. Тя се назначава от специалист и една от основните й цели е да заякнат мускулите, поддържащи гръбначния стълб.
Съществуват и редица терапевтични методи, които имат положителен ефект при лечение на дископатия. Такава например е озонотерапията. При нея се правят инжекции, които са мускулни и се поставят край гръбначните прешлени.
Озонът предизвиква оксидация на муко-полизахаридните структури, съставящи ядрото на междупрешленния диск. Така метаболизмът в проблемната област се подобрява, размерите на диска намаляват, а с това се понижават и болките.
Балнеолечението също се използва често. В този случай обикновено се извършва разтягане, наречено водна екстензия. При него се ползват тежести, които се поставят на главата и кръста.
За лечение на дископатия служи и комплексната терапия, която включва много компоненти. Сред тях са тракцията (разтягане с уред, разработен специално за лечение на заболяването), мануалната терапия (масаж, целящ да се отпуснат напрегнатите мускули), хирудотерапията (лечение с пиявици), лечебната гимнастика, както и третирането с карипазим (специален препарат, ползван предимно при по-тежките форми на заболяването).
В Западна Европа и САЩ е популярен и т.нар. „метод на Маккензи” – лечебна гимнастика, разработена през 1960 г. Според автора, с помощта на редица упражнения разстоянието между прешлените може да се увеличи така, че дисковете да имат възможност да се приберат.
Разбира се, хирургическата операция също е опция. Тя е подходяща за хората, при които симптомите не изчезват или се засилват въпреки вече пробваните други методи за лечение. В случаите, когато се налага оперативно лечение се набляга на минимално инвазивни методи като озонова нуклеолиза, адхезиолиза, перкутанна нуклеотомия и др. Ако и това няма нужния ефект, вече се прибягва до класическата отворена хирургия.
Много е важно да отбележим, че правилната физическа активност може да има голям положителен ефект за излекуването от дископатия. Ако практикувате подходящите упражнения и раздвижвате тялото си редовно, то не след дълго ще усетите хубавата промяна.
Нормално е да смятате, че с пълна почивка и куп медикаменти лечебният ефект ще е по-голям, но всъщност колкото повече се залежавате, толкова и проблемът ще става по-сериозен. Затова няма да сте в грешка, ако започнете да се раздвижвате активно, като ползвате например инверсни лежанки.